РАЗМЕЧТА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; размечта̀я се, -а̀еш се, мин. св. размечта̀х се, св., непрех. Започвам да мечтая, отдавам се на мечти; разбленувам се. Всеки ден надвечер .. отиваше [Калчо] и вземаше Ян Бибиян да се поразходят извън града .. Тогава двамата приятели се размечтаваха за своето пътуване до Луната. Елин Пелин, ЯБЛ, 26. Един сътрудник на „Любословие“, току-що завършилият правни науки в Париж Гаврил Кръстевич, се е размечтал за откриване на българска академия. М. Арнаудов, БКД, 14. — Той [заводът] ще стои през вековете .. Чакат ни още много такива строежи .. Дарев изведнъж усети, че се е размечтал. Л. Дилов, ПБД, 126.